Исфана (Razzakov)
Исфана (Исфана, Исфана) е град в Киргизстан, административен център на Лейлекския район на Баткенска област. Разположен е в крайната част на Югозападен Киргизстан, на около 150 км западно от областния град Баткен. Градът има население от 27 962 души (по данни от 2009 г.).
Районът на Исфана е била населен още от 9 век. Селището, което впоследствие ще бъде наречено Исфана, възниква през 16 век. Смята се, че названието „Исфана“ идва от согдийската дума asbanikat, asbanikent или aspanakent, което означава „земята на коне“. В различни времена селището е попадала в различни държави, поради което културата и традициите на жителите на Исфана се отличават със своя специален колорит и оригиналност. От 1790 до 1876 г. Исфана е част от Коканското ханство. В средата на 19 век Руската империя започва своята експанзия в Средна Азия. В края на 19 век империята завладява Коканското ханство, което стана част от Руската империя през 1876 г. В началото на 20 век болшевиките провеждат национално-териториално разграничаване на народите в Средна Азия. Въпреки че Исфана е историческо узбекско селище, градът и околностите му са включени в границите на Киргизстан. Исфана претърпява значителни промени през съветския период. През 1937 г. е организиран първият селсъвет, който е преобразуван в селска администрация през 1996 г. През 2001 г. президентът Аскар Акаев издава указ, с който Исфана е обявена за град.
Исфана е административен център на Лейлекски район. През 2001 г. селата Мирза Патча, Самат, Чимген, Тайлан, Ак Булак и Голбо административно са присъединени към градската администрация на Исфана. Според данни от 2009 г. населението на Исфана и подчинените му села възлиза на 27 962 жители. Населението на град Исфана е около 18 244 души.
Районът на Исфана е била населен още от 9 век. Селището, което впоследствие ще бъде наречено Исфана, възниква през 16 век. Смята се, че названието „Исфана“ идва от согдийската дума asbanikat, asbanikent или aspanakent, което означава „земята на коне“. В различни времена селището е попадала в различни държави, поради което културата и традициите на жителите на Исфана се отличават със своя специален колорит и оригиналност. От 1790 до 1876 г. Исфана е част от Коканското ханство. В средата на 19 век Руската империя започва своята експанзия в Средна Азия. В края на 19 век империята завладява Коканското ханство, което стана част от Руската империя през 1876 г. В началото на 20 век болшевиките провеждат национално-териториално разграничаване на народите в Средна Азия. Въпреки че Исфана е историческо узбекско селище, градът и околностите му са включени в границите на Киргизстан. Исфана претърпява значителни промени през съветския период. През 1937 г. е организиран първият селсъвет, който е преобразуван в селска администрация през 1996 г. През 2001 г. президентът Аскар Акаев издава указ, с който Исфана е обявена за град.
Исфана е административен център на Лейлекски район. През 2001 г. селата Мирза Патча, Самат, Чимген, Тайлан, Ак Булак и Голбо административно са присъединени към градската администрация на Исфана. Според данни от 2009 г. населението на Исфана и подчинените му села възлиза на 27 962 жители. Населението на град Исфана е около 18 244 души.
Карта - Исфана (Razzakov)
Карта
Страна - Киргизстан
Национално знаме на Киргизстан |
В исторически план киргизите са разпокъсан тюркски народ, състоящ се от различни племена. След 6 век те изграждат свое ханство, а през 12–13 век на територията на днешен Киргизстан съществува държавата Кара Китай, която е унищожена от монголците през 1218 г. Векове наред киргизите се възползват от минаващия през територията им Път на коприната, но продължават да водят номадски начин на живот. Монголските нашествия над земите им продължават до 17 век; през 18 и 19 век влияние оказват Китайската империя и Кокандското ханство, а Руската империя окончателно присъединява киргизките земи през 1876 г. През 1936 г. е образувана Киргизката ССР в състава на Съветския съюз, която става независима страна след разпада на Съюза през 1991 г.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
KGS | Киргизстански сом (Kyrgyzstani som) | Ñ | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
KY | Киргизки език (Kirghiz language) |
RU | Руски език (Russian language) |
UZ | Узбекски език (Uzbek language) |